За нещата които не си струват усилията (глава 11)
Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора
от Чарлз Х. Спърджън
Глава 11
За нещата които не си струват усилията
„Не харчете всичко, което притежавате; не вярвайте на всичко, което чувате; не разправяйте всичко, което знаете и не вършете всичко, което можете.“, това е мъдра стара поговорка.
Толкова много работа съществува, която има нужда от нашата ръка, за да се свърши, че е за съжаление, когато пропилеем и зрънце от силата си в безсмислени дейности. Когато работата не струва колкото свещта, нужна за да се осветли, прекратете я. Загуба на време е да търсите мляко в дървото, кръв в репичката или разум в глупака. Никога не молете за пари скъперника, докато първо не сте успели да сварите кремък до размекване. Не съдете длъжника, който не притежава и стотинка – само ще хвърлите добри пари подир лоши, което е като да изгубиш пора*, преди да те е довел до заека. Никога не предлагайте огледало на слепеца – ако някой човек е толкова горд, че не може да види недостатъците си, само ще се скара с вас, затова че сте му ги показали. Както няма смисъл да светите на къртица с фенер, така и няма полза да говорите за небето на човек, който се интересува само от мръсните си пари. Има време за всичко, но е глупаво да се проповядва на пияни мъже, това е като да хвърляте бисерите си на свинете. Първо ги изчакайте да изтрезнеят и след това им говорете, ако ги поучавате докато са все още пияни, държите се тъй, като че все едно и вие сте пиян.
Не слагайте котка на мястото на кочияша, нито хора на места, за които не са предназначени. Ябълките не раждат сливи и малките умове ще си останат малки, дори да ги цаните за клисари и епитропи. Жалко е, когато направите маймуната пастор или домашната прислужница господарка. Много свещеници са добри шивачи или невероятни обущари, лишени от истинското си призвание. Когато Бог иска някое същество да може да лети, Той му дава криле, а когато възнамерява да избере някой мъж за проповедник, Той му дава съответните способности. Жалко е да се изпрати мъж на война, когато е неспособен да се бие. По-добре обезсърчете катеренето на човек, вместо да му помагате да си строши главата. Копринени кесии не е редно да се правят от свински уши и прасетата никога няма да се научат да свирят добре на флейта, учете ги колкото си искате.
Не е мъдро да се стремите към невъзможното – когато стреляте по лунния човек, само прахосвате барут. Да правите чамови дъски с дървени стърготини е разумно начинание в сравнение с това, към което някои от моите лондонски приятели се целят, защото те се опитват да спечелят пари като купуват акции в случайни дружества – по-лесно ще хванат вятъра в мрежа или вода в сито. Балончетата са хубаво забавление за малките момчета, но фабриките за балончета са остри сечива, с които никой не трябва да си играе. Ако приятелят ми има пари, които може да си позволи да загуби, няма нужда да ги предава на шепа мошеници – ако исках да се отърва от крака си, не бих отишъл при акула, за да го отхапе. По-скоро си дайте парите на глупец, отколкото да ви ги отмъкнат измамници със сладки думи.
Никога не си струва да се вършат ненужни работи. Никога не мажете с мас дебела свиня и никога не хвалете горд човек. Не правете дрехи за рибите, нито покривала за олтарите. Не боядисвайте лилиите, нито украсявайте Словото. Никога не превързвайте на човек главата, преди да си я счупи, нито успокоявайте съвест, която не се е изповядала. Никога не вдигайте свещ, за да осветите слънцето, нито се опитвайте да докажете нещо, в което никой не се съмнява. Съветвам никой да не се засилва да върши нещо, когато цената на вложените усилия надвишава стойността му.
Както е възможно, когато полеете торище с лавандулова вода то да замирише хубаво, така и живеещ в поквара човек може привидно да представя добър характер, чрез показна набожност, но с времето ще стане очевидно, че е загубена кауза. Ако нацията ни беше разумна, щеше да помете един куп скъпоструващи, но безполезни чиновници, които ядат малца от къщата, която Джак построи – те живеят в общественото имение, но служат малко на обществото.
Да платиш на човек паунд, когато едва е заслужил пенс е много по-изгодно от това да се държат епископи, които се събират на дузини, за да обсъждат кой е най-добрият начин да се прави нищо. Ако старото куче на господаря ми беше така поспаливо както тези епископи, то щеше да бъде застреляно или удавено, защото нямаше да си струва храната. Все пак денят на техният съд се е запътил насам, така сигурно, както Рождество Христово. Много отдавна опитът ме научи да не споря с никой относно вкусове и прищевки, със същият успех може да разискваме какво се вижда в огъня. Няма смисъл да се оре въздухът, нито да се убеждава човек, противно волята му, по въпроси без стойност.
Няма смисъл да се опитваме да сложим край на кавга, изпадайки в гняв поради нея. Това е все едно да се опитваме да загасим огън като го полеем с масло или като да духаме с мях въглища, в опит да ги загасим. Някои хора обичат кавгите – не завиждам на избора им, по-скоро бих вървял десет левги, за да избегна кавга, отколкото половин, за да се включа в нея. Често са ми казвали да бъда смел и да хвана бика за рогата, но тъй като смятам, че това развлечение е повече приятно отколкото полезно, ще го оставя на онези, които са до толкова побъркани, че едно грозно ръгване на някой рог няма да е способно да причини вреда на празните им черепи. Соломон казва: „Остави препирнята, преди да има каране“, което е същото, като да каже: „Спри преди дори да си започнал“.
Когато срещнеш бясно куче, не спори с него, освен ако не си напълно сигурен в логиката си, по-добре се махни от пътя му и ако някой те нарече страхливец, няма нужда да му отговаряш, че е глупак – това вече е ясно на всички. Намесването в кавги никога не носи полза, оставете гнездото на осите намира и не събаряйте стари къщи така, че да се сгромолясат върху главите ви. Тези, дето си врат носовете навсякъде, със сигурност ще навредят на себе си – ако четкате прасетата на другите хора, скоро сами ще имате нужда от търкане. Върхът на глупостта е да се намесвате в спор между мъж и жена, защото е сигурно, че те ще оставят настрана кавгата си и ще насочат всичките си сили срещу вас – и тъй ви се пада, ако слагате лъжицата си в кашата на друг и поради това се изгорите, чия е вината?
Още едно нещо: Не се опитвайте да накарате твърдоглава жена да отстъпи, а помнете: „Ако иска, ще стане, на това може да се разчита. Ако не ще, не ще и това си е, толкоз.“.
Вчера си извадих изрезка от вестника, от Америка: „Може да пресушиш с чаена лъжичка Мисисипи, да си завъртиш петата в патъка и да я сложиш връз големия си пръст, да вържеш за балони кукички и да ловиш звездите, да яхнеш есенна паяжина и да догониш комета, може дори да удушиш бълха с тухла . . . Можеш да докажеш всичко, смятано досега за невъзможно, но все пак никога, никога не се опитвай да придумаш жена да каже, че ще направи нещо, щом е решила, че няма да го прави.
* поровете са били използвани за лов на зайци
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
Съдържание:
