Ахилесовата пета на диспенсационализма (част трета)
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 2, Брой 4 | Майкъл Р. Гилстрап | май, 1989 |
Това издание е продължение на моето преразглеждане на становището на д-р Уилям Е. Бел, представено в неговата докторска дисертация „Критическа оценка на доктрината за грабването в християнската есхатология“. Ще се фокусираме върху неговите аргументи относно диспенсационалното твърдение за радикалната дихотомия между Израел и Църквата. Важността на това становище не може да бъде надценено. Ако може да се докаже от Писанието, че диспенсационализмът постулира лъжлива дихотомия, тогава цялата диспенсационална система ще бъде показана като фалшива, защото разликата между Израел и Църквата лежи в основата ѝ. Тук ще вземем под внимание петото становище на д-р Бел.
5. Маслиновото дърво в Римляни 11. Следващата връзка, която ще разгледаме е аналогията, която прави св. Павел с маслиновото дърво в Римляни 11:11, като аргументация на д-р Бел. Римляни 11 обобщава една беседа от три части на Апостол Павел върху проблема на Еврейското неверие и връзката с обещанията на Бог към тях. Той започва главата с въпроса: „Отхвърлил ли е Бог Своите люде?“ И категорично отговаря сам: „Да не бъде!“ Павел казва, че неверието от страна на мнозинството Евреи от неговото време, по никакъв начин не показва, че Бог е отхвърлил Израел и е анулирал обещанията Си към нацията и заветите си с тях (ст. 1-6). По-скоро, това е доказателство за истинността на неговото твърдение в 9:6, че „защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;“. С други думи, обещанията на Бог към Израел бяха отправени само към верните израелтяни, а не просто към физическите потомци на Авраам. Вярващите евреи в дните на Павел предствавляваха остатък. (ст. 2ff). Само членовете на този остатък са наследниците на обещанията към Израел (ст. 7).
Диспенсационалното разбиране на този пасаж е, че текстът се занимава изключително с евреите, без да засяга езичниците или Църквата. Уалвурд коментира: „Неверието на народа Израел никога не е било причина Бог да отхвърли Своя народ (Рим.11:3-4). Това винаги е било програма с продължение за Израел, както се свидетелства в настоящия избор по благодат. Някои евреи се спасяват.“[1]
Бел отговаря: „Важно е да отбележим, че е казано за сегашните еврейски вярващи (вкл. Павел), че съставляват част от Божията продължителна програма за Израел.“ Трудно е да се види как това е истина, ако те са били отхвърлени от Израелските обещания. Уалвурд, като че ли признава да има продължителност, която навсякъде другаде отхвърля.
Нещо повече, очевидно е, че Павел и другите съвременни еврейски вярващи, за които той говори, са част от християнската църква, тялото на Христос. Следователно, Уалвурд ще трябва да признае, че продължителната програма на Бог за Израел, по настоящем трябва да се търси в Църквата. Той не може да избегне това заключение. [2]
След това Бел стига до трудния момент в своето твърдение. Той разсъждава върху илюстрацията на св. Павел за маслиновото дърво: Някои от неговите клончета са били премахнати от Бог, заради неверието в Неговия Син, Исус Христос. Клончета от диво маслиново дръвче са били присадени в замяна, заради вярата им в Неговия Син. Статута на маслиновото дръвче e резултат само от вярата, а не от физическото наследство. Отрязаните клончета на Израел могат отново да заемат местата си на дървото, ако вярват. По същият начин, ако едно езическо клонче изпадне в неверие, то ще бъде отрязано.
Целта на Павел е ясна. „Християните от езическите народи, трябва да бъдат приети в древното благосъстояние на Израел – и да имат участие с останалите вярващи евреи в благата от обещанията на Израилевия Бог. Трябва да се отбележи, че вярващите евреи, представени чрез добрите естествени клончета, не са изместени. Те не са преместени на друго дърво, и пр. Християни са тези, които станаха част от вече съществуващото добро маслиново дръвче (Израел) и които споделят „Маслината“ с вече съществуващите естествени клончета (евреите). Тази картина е в иделна хармония с учението от Ефесяни 2, относно приемането на езичниците към обществото на Израел. Невярващите израелтяни са отрязани от всяко обещание. Римляни 11 като че ли безвъзвратно подгонва диспенсационалистът. Дихотомията в диспенсационалната система между Израел и Църквата е изобразена като явно грешна.
Как диспенсационалистите отговарят на тези мисли? Честно, повечето техни учени мълчат по въпроса. Там където се говори по въпроса, становището обикновено е, че маслиновото дърво не представлява Израел. По-скоро, то е „място за благословение.“ Д-р Дуайт Пентакост пише в „Things to come“: „Естественият Израел и църквата са в контраст в Новия Завет (Римл. 11:1-25; 1 Кор. 10:32). В Римляни 11 е показано, че Бог е извадил Израелската нация от благословението временно, но ще я възстанови, когато Неговата програма с църквата приключи. Това твърдение показва, че църквата не измества Израел в Божията заветна програма.“[3]
Бел отговаря на твърдението му като най-напред показва димната завеса положена от д-р Пентакост. Пентакост твърди, че понеже Църквата и Израел са в противоречие в Новия Завет, то следва че няма връзка между двете. Бел отговаря, че макар да е съгласен, че Израел и Църквата не са считани за равни в Новия Завет (има прекъсване), не значи че няма каквато и да е продължителност. Основната предпоставка на Бел в цялата дисертация е, че има продължителна връзка за „остатъка,“ който е духовния Израел в църквата. Твърдението на Пентакост в никакъв случай не се стреми да опровергае тази основна точка.
Второ, в отговор д-р Бел отбелязва, че Римляни 11 не говори за „мястото на благословението“ като абстрактно понятие. Целият контекст се занимава с Израел – мястото на благословението е Израел. Спорът по въпроса, е най-вече заради „буквалното“ тълкуване, което е така важно за диспенсационализма.
Нещо повече, трето, д-р Петакост въвежда друга чужда концепция в пасажа. Римляни 11 не говори за нищо подобно като „програма за църквата“. По-скоро Павел говори за прекратяване на „цялостта на езичниците.“ Бел пише: „Смисълът е ясен – идва времето, когато езичниците повече няма да господстват над църквата, както сега, но евреите ще повярват в заместническия брой и ще бъдат възстановени до тяхната позиция в древното общество.“[4]
Четвърто, Бел показва, че да спори с Пентакост, че Църквата не измества Израел, т.е. Църквата, в Божията пророческа програма, е измамливо. Според него, Павел твърди не, че църквата „измества“, а по-скоро тя е продължаващият остатък, вярващия Израел, към който езичниците не са били допуснати.
Пето, д-р Бел отбеляза, че Пентакостовия възглед, че Израел като нация е бил изместен от мястото на благословението, не е логично въобще. Нищо такова не се казва. По-скоро, отделни израелтяни, описани символично чрез естествените клончета, са разделени на две групи. Вярващите остават, а невярващите се отрязват. Невъзможно е да се види в тази картина каквато и да е национална принадлежност, защото нацията се разглежда като разделена на две групи – с удивително различни съдби.“[5]
Д-р Бел завършва секцията като отбелязва, че е показал, че становището на Пентакост пропуска мисълта на Павел изцяло. По отношение на отричането, че маслиновото дърво е Израел, той пише: „Би изглеждало още веднъж, че само една теологична презумпция би могла да заслепи един тълкувател до предвидената връзка на маслиновото дърво с Израел.“[6]
Той обобщава своето твърдение като казва:
„Обобщава се, че Римляни 11, e в съвършена хармония с останалите Павлови пасажи като Ефесяни 2 и Новия завет като цяло, които учат, че Божиите обещания към Израел никога не са били замислени към тях като към физически наследници. Обещанията са единствено и само за вярващите израелтяни, остатъкът от Израел, представлявани от Павел в онези дни и други вярващи евреи, и че тези обещания сега са продължени и за новоповяртвалите, допуснати към древния Израел (присадени към доброто маслиново дърво), да участват с вярващите евреи в благословенията; те заедно съставляват духовният Израел и/или Християнската църква.“[7]
Това обобщава моя преглед на няколко от твърденията на д-р Бел, системно изложени срещу диспенсационалната теология. Макар да съм се занимавал само с пет от твърденията му, вярвам, че са ви помогнали да получите ценно познание и разбиране за някои от сериозните недостатъци на диспенсационалната система.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Даниела Андреева
[1] John Walvoord, Kingdom, p. 172. Quoted in William Everett Bell, A Critical Evaluation of the Pretribulation Rapture Doctrine in Christian Eschatology (School of Education of New York University, unpub- lished doctoral dissertation, 1967), p. 112.
[2] Bell, p. 112.
[3] J. Dwight Pentecost, Things Come, pp. 88-89. Quoted in Bell, p.116
[4] Bell, p. 117.
[5] Bell, p. 117.
[6] Bell, p. 118.
[7] Bell, p. 118.
Други статии от поредицата:
