„Завинаги“ не означава „Завинаги“
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 1, Брой 6 | Майкъл Р. Гилстрап | юни, 1988 |
Винаги, когато приятелите на Марк Твен се хвалели с героични подвизи или изобретателност, той излизал в отговор с малка история за себе си, която обикновено разпалвала дискусия.
„Една нощ имаше пожар в Ханибал и старият Ханкинсон се оказа на четвъртия етаж в горяща къща. Изглеждаше, че си отива. Нямаше такава дълга стълба, за да се стигне до него. Хората в тълпата се гледаха един друг, на никой не му идваше на ум какво да се направи. Тогава, изведнъж, на мен ми хрумна идея. „Хвани едно въже,“ - извиках аз, „някой да хвърли въже“ - после смело подхвърлих единия край на стария Ханкинсън; „Вържи го около кръста си“ - извиках аз. Старецът го направи и аз го издърпах долу.“
Разбира се, Марк Твен се шегува за това, че е издърпал „стария Ханкинсън“ долу. Всички наоколо са знаели, че се шегува. За съжаление, диспенсоционалистите не се шегуват когато хвърлят своето херменевтично „въже“ на нищо не подозиращите християни. Те придърпват последователите си надолу, за да им навредят. Както отбелязахме миналия месец, диспенсационалният метод на тълкуване на Библията е меко казано заблуждаващ – в най-лошия случай – води до ерес. Ако се следва последователно, нанася неизбежно извращаване на новозаветното свидетелство.
Заради важността от „буквалния“ метод за диспенсационалната система, искам да наблегна отново на играта „тука има-тука няма“, която повечето архитекти на системата играят. По собствено признание, тяхната херменевтика не е диспенсационална през цялото време. Чарлз Райри е така смел да провъзгласи, че ако системата им не е „най-полезното средство в библейското тълкуване“, то тя трябва да бъде изхвърлена.[1]
Аз съм съгласен. Диспенсационалната херменевтика трябва да бъде изхвърлена, защото не става за нищо. Те казват, че тълкуват строго „буквално“ Библията, но в няколко ключови пасажа техният метод трябва да бъде значително променен, за да тълкуват текста в светлината на Новия Завет. Миналият месец разгледахме един откъс, в който открихме, че ако следваме „буквалния“ метод ще стигнем до отричането на Христовото изкупление. Този месец искам да покажа няколко пасажа, които са непреодолими препятствия за последователния диспенсационалист.
Кога „завинаги“ не означава „завинаги“
Един от главните канони на диспенсационалната херменевтика е, че думите на Писанието трябва да се предават с тяхното „недвусмислено“ или „нормално“ значение. Райри казва: „Това означава тълкуване, което дава на всяка дума същото значение, което би имала при нормална употреба, без значение дали се използва при писане, говорене или мислене.“[2] Луис Спери Шафър и Джон Уалвурд, бивш президент на Даласката Теологична Семинария, разширяват идеята:
„В допълнение, към определяне действителното значение на думите, правилното тълкуване предполага, че всяка дума има своето нормално буквално значение, освен ако има добри причини да бъде разглеждана като реторична фигура. Например, Обещаната земя – Израел, не трябва да се разглежда като обещание за вечността, а по-скоро като буквална препратка към Святата Земя. Подобно, обещанията дадени на Израел не трябва да бъдат считани като обещания, важащи за вярващите в Христос езичници. Правилото за тълкуване е, че думите трябва да получават своето обикновено значение, освен ако контекста не показва ясно, че е желана реторична фигуративност.“[3]
Мисля, че това е достатъчно ясно. Ако контекста не показва, че се налага реторична фигуративност, то „обикновения“ смисъл взема надмощие. Забележете следващите обещания и заповеди, дадени на Израел. Във всеки случай те са „завинаги“ или „вечно“. Нека видим как диспенсационалистите се справят с тях:
1.Обещание за Ханаанската Земя – „защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.“ (Битие 13:15).
2.Запведта за спазване на Пасхата – „Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.“ (Изход 12:14)
3.Заповедта да се пази Празника на безквасния хляб – „Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.“ (Изход 12:17)
4.Заповедта за осветяване на шатъра за срещане – „В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.“ (Изход 27:21)
5.Деня за изкупление - „Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил между вас; защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа.“ (Левит 16:29-30)
6.Обрязване – „Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.“ (Битие 17:13)
7.Тронът на Давид – „Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.“ (2 Царе 7:13)
8.Обиталище в Ерусалим – „Защото Давид рече: Господ Израилевият Бог успокои людете Си, за да живеят в Ерусалим за винаги.“ (1 Летописи 23:25)
9.Христос царува лично в Ерусалим – „Ще направя куцата да оцелее, И отхвърлената надалеч да стане силен народ; И Господ ще царува над тях в хълма Сион От сега и до века.“ (Михей 4:7)
Могат да се добавят още твърде много примери за такива обещания. Във всеки от горните стихове, има поне по една от еврейските думи „завинаги“ или „вечен“. В двата случая, думите означават „завинаги или вечно“. Във всеки случай, заповедта или обещанието са дадени с вечна трайност, ако трябва текста да се тълкува „буквално“.
Последователните диспенсационалисти, следователно, са длъжни да заключат, че ще има безкрайно еврейско съществуване като нация в буквалната земя Палестина с буквална столица Ерусалим, буквален Храм и буквално действаща система за жертвоприношения. Евреите буквално ще празнуват празниците си и Христос буквално ще царува на буквалният Давидов трон завинаги.
Някои от ранните диспенсационалисти, и по специално Луис Спери Шафър поддържаха тази идея, но съвременните диспенсационалисти разбират, че това е небиблейска позиция. Какво правят те? Променят тактиката. По средата на играта, те променят правилата. „Завинаги“ в действителност не означавало „завинаги“. На нас не ни се казва гласно, че се променят правилата; кодекса на мълчанието няма да го позволи. Набиват се на очи стихове като следващите, когато започнат да се обсъждат пасажи, свързани с думи като „завинаги“:
„Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“ (Евреи 11:10) В контраст със земния и небесния Ерусалим в Галатяни 4 Павел казва, че понеже евреите в робство копнееха за земен Ерусалим се говори чрез обещанието за един по велик град или обиталище: „А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;“ (Гал. 4:26) Старозаветните светии са изобразени с думите: „но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници.“ (Евреи 12:22-23). Вижда се ясно, че в това описание авторът включва не само старозаветните светии, но и новозаветните изкупени хора, както и ангели – всички те са сред жителите на Новия Ерусалим.[4]
Забележете внимателно какво пише Пентакост. Той казва, че старозаветните светии търсеха земен град, а в действителност, те се стремяха към един по-велик град и обиталище. Фактически, старозаветните светии имаха предвид, както сочи и писателят на Евреи влизането си в града на Живия Бог, Небесният Ерусалим!
Сега, каквото и да е тълкуванието, то не е буквално. Бог каза на Авраам, че Той ще даде земята на него и потомството му завинаги (Битие 13:15). На Давид Той каза, че Израел ще обитава в Ерусалим завинаги (2 Царе 7:13). Никъде не се споменава за небесен град или „нов“ Ерусалим. Няма контекстуални индикатори, които да сочат към реторичен език.[5] „Завинаги“ просто не означава „завинаги“ или „Израел“ не означава „Израел“ или „Ерусалим“ не означава „Ерусалим“. По какъвто и начин да режем пая, диспенсационалната херменевтика е пълна с дупки!
Според един бивш ученик на Пентакост, неговата позиция е, че ще има еврейска нация, установена отново в Ханаанската земя по време на милениума. Ще бъде построен нов Храм със съответстващите жертвоприношения, свещенодействие и личното царуване на Христос. И все пак, в края на 1000 годишния милениум, Еврейските/милениалните светии ще се съединят с църквата в Новия Ерусалим и ще живеят там завинаги. С други думи, буквалните земни обещания направени към Израел, според Пентакост ще се изпълнят само за 1000 годишния милениум.[6]
Както казах, те променят тактиката. Хиляда години е дълъг период, но не е завинаги. Новият Ерусалим не е буквалния Ханаан. В опита си да не се противопостави открито на Новозаветните учения, буквалната херменевтика трябва да бъде преобразена.
Заключение
Още веднъж трябва да бъде зададен въпроса: Ако херменевтиката води до такова явно изопачаване на ясното значение на Писанието – толкова ясно, че дори защитниците на системата го разпознават – каква е стойността на тази херменевтиката? Ако виждаме, че тя ни води до ерес ако не я преобразим, дали въобще можем да ѝ се доверим? Нещо повече, ако подозираме херменевтиката в изопачаване на истината, трябва ли да ѝ се доверим и да градим цяла теологична система на нея?
Отговорът е очевиден. Диспенсационалната херменевтика има толкова стойност, колкото вестник от 1948-ма година. Но както става ясно, това не е целта на диспенсационализма. Тази система е била построена, за да бъде избегнат авторитета на Божият открит закон.[7] Тя трябва да бъде изхвърлена преди да е сторила още по-големи злини.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Даниела Андреева
[1].Charles Ryrie, Dispensationalism Today (Chicago: Moody Press, 1965),21.
[2].Ryrie, Dispensationalism, 86.
[3].Lewis Sperry Chafer, Major Bible Themes, revisad by John F. Walvoord (Grand Rapids, Ml: Zondervan Publishing Co., [1926] 1974),35.
[4].J. Dwight Pentecost, Things to Come (Grand RapIds, Ml: Zondewan Publishing Company, [1958] 1984), 576.
[5].Виж по-ранния цитат на Уалвурд/Шафер на това място за земята на Израел специално се казва че не се отнася за небето.
[6].W. E. Bell, “A Critical Evaluation of the Pretribulafion Rapture Doctrine In Christian Eschatology” (Ph.D. dissertation, 1967), 85.
[7].За разработване на тезата, виж Michael Gilstrap, “Teflon Theology” Dispensationalism in Transition, VOI 1, no.4 (May 1988)
Други статии от поредицата:
