Рамковата хипотеза (статия 12)
През цялата история, християнската Църква е трябвало да бди срещу ереста на гностицизма. Гностицизмът не е обикновена ерес, понеже не се изявява като група от определени вярвания. По-скоро, гностицизмът е тенденцията да се заменят историческите факти на християнството с философски идеи – казано просто, гностицизмът е тенденцията да се лиши християнската религия от нейната историчност. Гностицизмът преобразява историята в идеология, а фактите във философия. Той е склонен да гледа на религията като на човешки размишления за Бога и за действителността, вместо като на откровение на Бога за самия Него и за Неговото Слово към човека.
Голямата анти-гностическа изповед на християнската вяра е Апостолската изповед на вярата. Същината на Апостолската изповед на вярата е изреждане на исторически събития: „ . . . роден от девицата Мария, който пострада под управлението на Пилат Понтийски, беше разпънат, умря и беше погребан; слезе в ада; на третия ден възкръсна от смъртта; възнесе се на небето, и седна отдясно на Всемогъщия Бог Отец.“ Причината изповедта да цитира тези събития е, че гностическите движения в ранната Църква имали склонността да ги омаловажават или дори да ги отричат. „В действителност, няма значение дали тези неща са се случили“, казвали гностиците. „Има значение смисълът, истините, великите идеи, които получаваме от размишляването над тези неща.“
Гностическата тенденция да се превръщат исторически събития само в идеи е съвсем жива в евангелския християнски свят днес и според мен се вижда в така нареченото тълкуване на Битие 1-ва глава, според „Рамковата хипотеза“. Рамковата хипотеза превръща шестте дни на Битие 1-ва глава в Шест Големи Идеи. Според Рамковата хипотеза, събитията, изложени в Битие 1-ва глава никога не са се случвали; по-скоро Битие 1-ва глава просто описва космическия ред, използвайки литературния способ за „шестте дена“. Може би най-влиятелният защитник на Рамковата хипотеза в богословските кръгове е Мередит Г. Клайн.
Привлекателността на Рамковата хипотеза е лесна за разбиране: тя се опитва да постигне невъзможното, така че и вълкът да е сит и агнето да е цяло, по отношение на съвременната наука. Съвременната наука казва, че вселената е много по-стара от 6000 години и че тя се е зародила чрез „еволюционни процеси“, които не съответстват на събитията изложени в Битие 1-ва глава. „Учените“ твърдят, че в Битие 1-ва глава няма абсолютно никакво доказателство, кореспондиращо със съвременния научен възглед. Не може да има – казват те, защото единственото възможно доказателство за историческо събитие е сведение от очевидец. Съвременният научен мит се основава изключително върху хипотеза, а именно: начинът, по който нещата изглеждат точно сега е начина, по който те винаги са изглеждали. Това е екстраполация основана на съмнителни предположения за настоящи „процеси“. (За дискусия върху „процес“ и „естествен закон“ от Библейска перспектива, виж глава 9 от моята книга: „През нови очи: да развием Библейски възглед за света“ (Through New Eyes: Developing a Biblical View of the World, Brentwood, TN: Wolgemuth & Hyatt, 1988)).
Моята цел тук не е да се занимавам с основните презумпции на съвременната наука, а да насоча вниманието към ясното значение на Битие 1-ва глава. Няма начин да се придържаме към Рамковата хипотеза относно Битие 1-ва глава и все още да имаме непогрешима Библия.
Интересно е да отбележим, че Рамковата хипотеза е била напълно и многократно опровергавана, и все пак днес има повече привърженици, отколкото когато и да е било преди. Г. К. Аалдърс от Свободния университет на Амстердам изтъква през 1932 г., че в текста на Битие 1-ва глава няма нито една алюзия, която да внушава, че дните трябва да се считат само като стилистично средство и че Изход 20:11 представлява Божието действие като модел за човека, и този факт предполага, че има действителност в действието на Бога, на което човек трябва да подражава. Както Е. Дж. Янг от Уестминстърската богословска семинария изтъкна в своята книга: „Изследвания върху Битие първа глава“ (E. J. Young, Studies in Genesis One (Phillipsburg, NJ: Pres. & Ref. Pub. Co., 1964), „ . . . никой не се е постарал да отговори на Аалдерс“. Самият Янг опровергава Рамковата хипотеза на петдесет страници и доколкото знам никой не се е опитал да го опровергае.
Наскоро, Кенет Джентри обобщи екзегетическите аргументи срещу Хипотезата за рамката както следва: „(1) „Ден“ е определен от „сутрин и вечер“ (Бит. 1:5, 8, 13, 19, 23, 31), което конкретно ограничава времевата рамка. (2) Самата дума „ден“ е използвана на четвъртия ден, за да определи времеви период, който е управляван от слънцето, което трябва да е обикновен ден (Бит. 1:14). (3) В 119-те случая, където еврейската дума „ден“ (yom) стои във връзка с числено прилагателно (първи, втори, и пр.) в книгите на Мойсей, тя никога не означава нeщо друго, освен един буквален ден. Последователността би изисквала тази структура да действа по същият начин и в Битие 1-ва глава. (4) Изход 20:9-11 поставя човешката работна седмица по модела на Божията оригинална работна седмица, което предполага буквалност на седмицата на сътворението. (5) В Изход 20:11 е използвано множественото число за „дните“ на сътворението. В 702-та случая на множественото число, „дни“ в Стария Завет, никога не означават нещо друго освен буквални дни. (Kenneth Gentry, The Greatness of the Great Commission [Tyler, TX: ICE, 1991], p. 9.].“
Можем да прибавим още два аргумента към тези на Джентри. Първо, има няколко други места в книгите на Мойсей, където имаме седем „групи“ от неща. Тези седем-стъпкови пасажа покриват същите страни от сътворението, както седемте дни от сътворението, но без да използват думата „ден“. Например, в Изход 25-31, намираме седем речи на Господа, казващи на Мойсей как да построи Скинията. Скинията е като архитектурен модел на света. Всяка от Божиите седем речи е въведена с израза „Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки“, или някакъв вариант на този израз (Изх. 25:1; 30:11, 17, 22, 34; 34:1, 12). Признавайки факта, че Скинията е символичен космос, ние можем да видим седемте речи от Изход 25-31 да покриват същата материя като Битие 1-ва глава. Например, третата реч (Изх. 30:17-21) се отнася за умивалника, морето в Скинията, отговарящо на Ден 3 от Битие 1-ва глава. Шестата реч (Изх. 31:1-11) определя човека, който ще построи Скинията, отговаряйки на Ден 6, когато човекът беше сътворен. Седмата реч (Изх. 31:12-17) се отнася за съботата, която беше Ден 7. (За пълна дискусия на този и няколко други пасажи със седем части, виж моята дисертация, “Скинията: Ново създание” [Tyler, TX: Biblical Horizons, Box 132011, Tyler, TX 75713; 1988] а и също моята книга „Заветна последователност в Левит и Второзаконие“ [Tyler, TX: ICE, 1989].)
Сега, за нашата цел е важно, че книгата Изход не казва, че Бог е дал тези седем речи на Мойсей в седем последователни дни. Още повече, няма литературен способ с „дни“, използван в Изход 25-31, или в някой от половин-дузината подобни пасажи, макар да са разглеждани същите седем „космически характеристики“. Очевидно, ако Мойсей е искал, е можел да напише Битие 1-ва глава без да казва нищо за „дни“. Контрастът между Битие 1-ва глава и Изход 25-31 показва, че „дни“ не е само литературен похват.
Второ, Рамковата хипотеза твърди, че събитията, изложени в Битие 1-ва глава никога не са се случвали. Съвсем настрани от въпроса за „дните“, Битие 1-ва глава прави цяла серия от твърдения, които Рамковата хипотеза твърди, че са погрешни.
Нека да сме ясни: Ние разглеждаме това, което текстът твърди, че се е случило. Битие 1:7 казва, че се случва събитие, в което Бог прави „небе“ и отделя водите над небето от тези под небето. Рамковата хипотеза казва, че това събитие никога не се е случвало. Според нея, всичко, което Битие 1:7 означава, е че тази конфигурация се е появила в резултат на еволюционния план на Бога.
Битие 1:9 казва, че Бог е събрал всички води на земята на едно място, и че се е появила сушата. Рамковата хипотеза казва, че като събитие, това никога не се е случило.
В тази глава постоянно текстът твърди, че Бог е казал нещо. Това са събития. Бихме могли да тълкуваме Битие 1-ва глава и да предположим, че след като човешките същества не са били на сцената, Бог не е „говорил“ в доловими звуци. Бихме могли да кажем дори, че тези изрази означават, че Той е „упражнил Своето Слово“ и така говори за делото на Второто Лице от Троицата. Но същността е в това, че текстът твърди, че Бог е направил тези неща, казал е тези неща, като разнородни действия. Рамковата хипотеза казва, че Бог никога не е правил тези неща, че никога не са ставали такива отделни действия. Според Рамковата хипотеза, всичко, което означава Битие 1-ва глава е, че Божието Слово (или „словесност“) лежи зад всичко, което се е появило в течение на кой знае колко дълго време. Рамковата хипотеза отрича, че е имало определено време в историята, когато Бог е казал „Да бъде светлина“ и друго, различно събитие в историята, когато Бог е казал, „да произведе водата“.
Казано накратко, Битие 1-ва глава ясно твърди, че определени събития са се случили, а Рамковата хипотеза твърди, че тези събития просто не са се случили. Рамковата хипотеза отрича специфичните претенции на текста: Текстът такъв, какъвто е, е погрешен; тези неща никога всъщност не са се случвали. Всичко, което трябва да научим от текста, според Хипотезата за рамката, е идеята, че Бог е направил всичко, и го е подредил.
Това е много интересен начин да се чете Библията! Нека да го приложим към Йоан 20-та глава. Йоан 20-та глава казва, че тялото на Исус не беше физически в гроба на сутринта на възкресението, и че Той физически е възкръснал от гроба. Но ние „знаем“ от съвременната наука, че мъртвите хора не възкръсват! Може би Йоан 20 всъщност не трябва да се приема с „дървен буквализъм“. Забележете, например, в стих 12, че двама ангели са седяли в гроба, единият от едната страна на мястото, където бе лежал Исус, а другият от другата страна. Това означава, че смъртното ложе на Исус Христос е престола на милоста, където Бог се среща с хората, защото в Скинията, двамата херувима стояха от двете страни на престола на милостта. Сега, щом имаме идеята от този стих, повече не е нужно да вярваме, че каквото и да е, някога се е случило наистина – това е логиката на Рамковата хипотеза.
Може да разгледате например и Йоан 20:15. Мария Магдалена вижда Исус и мисли, че Той е градинарят, защото гробът бил в градина. Добре, ето я новата Ева, възвърната от нейните грехове, срещаща Новия Адам в новата градина на Новия завет. Това е идеята. Но дали тя наистина е видяла и е докоснала физическото тяло на Исус? Кой знае и кой го е грижа, питат привържениците на Рамковата хипотеза. Смисълът на разказът за възкресението не е да ни разкаже исторически събития, но да ни накара да разберем Божието Слово към нас, което е: „Не се притеснявай; бъди щастлив!“
Сега, не познавам евангелски привърженици на Рамковата хипотеза, които да искат да приложат своята методология към Йоан 20-та глава, но кое ще спре някой друг да направи това? Евангелските привърженици на Рамковата хипотеза искат да имат събитията от Йоан 20-та глава, както и „богословието“ на Рамковата хипотеза. Всъщност, повечето от тях ще се погрижат богословието на Йоан 20-та глава да зависи от това дали събитията наистина са се случили: ако Христос всъщност не е възкръснал от гроба, тогава Неговата смърт не може да бъде нашия престол на милостта и Той не може да предложи Себе си като нашия нов Градинар-Съпруг. Обаче, когато опрем до Битие 1-ва глава, адептите на Рамковата хипотеза искат идеите без събитията.
Битие 1-ва глава предявява претенции към исторически събития точно по същия начин, както прави и Йоан 20-та глава. Ако претенциите на Битие 1-ва глава са погрешни, тогава няма причина да мислим, че претенциите на Йоан 20-та глава са верни. Ако Библията е непогрешимото Слово на Бога, тогава това, което то твърди, че се е случило, наистина се е случило, и това е вярно за сътворението точно по същия начин, както е вярно за възкресението.
Превод от английски език: Радослава Петкова
