Асирийският епонимен канон - Хронологии и царе VII (статия 19)
Този месец стигнахме до един от най-трудните проблеми в реконструкцията на древната Близко-източна хронология, проблема с Асирийските списъци на царете. Не можем да продължим напред в нашето проучване на хронологията на царете на Израел, докато не премахнем това препятствие от пътя си.
Най-доброто, което можем да направим, е да се облегнем на труда на изключително ерудирания д-р О.Т.Алис, който включва пълна дискусия по предмета в своята несправедливо пренебрегвана книга „Старият Завет: Неговите претенции и критици“ (Филипсбърг, P&R, 1972). Книгата отдавна е с изчерпан тираж и не се предлага никъде, и поради това, че малко читатели ще могат да се консултират с нея самостоятелно, ще направя подробен преглед на неговата дискусия. Алис започва:
„Между ранните резултати от разкопките в Асирия било откриването и публикуването от Ролинсън на таблици, съдържащи Епонимния канон, направен преди първи век. Тези таблици съдържали имената на царете, както и на висшите служители, които, като архонтите на Атина или консулите на Рим, вписали своите имена в последователност, всяко по години, установявайки по този начин хронологическа последователност. Макар системата за датиране по епоними да започнала векове по-рано, тези списъци покриват период от около 250 години, започващ от около 900 г. пр. Хр. Приятен резултат от откритието на тези списъци лежи във факта, че те се свързват, и се препокриват за около век с Птолемеевия канон, който е бил познат и използван от векове, но който започва едва от ерата на Набонесар, 747 г. пр. Хр. Бързо се открило, че двата канона са в съглаие за периодите, които заедно покривали; и така 722 година пр. Хр. за падането на Самария, както е дадена от Ъшер въз основа на Птолемеевия канон, послужила като отправна точка за Епонимния канон на Асирийската хронология”.
Сега, ако приемем 490-те години от Даниил 9 гл. буквално, както правим в тези статии, ще трябва да преместим тези дати доста напред, но това не е настоящия проблем в Асирийския списък на царете. Нека Алис продължи:
„Епонимният канон бил запазен в две форми; едната се състояла просто от имената на епонимите (limmu), докато другата, от които били открити няколко фрагментарни дубликата, добавяла към името и годината кратко сведение за някое важно събитие. Така, за епонима на Пур-сагал, което било деветата година на Ашур-дан ІІІ, се споменавало затъмнение на слънцето, което астрономите са успели да определят като случило се през 763 г. пр. Хр., още една отправна точка на Канона“ (стр. 399).
Тук имаме друг проблем, също разгледан в тези статии, който е, че не можем да сме сигурни за датите на тези затъмнения. Широко прието е, че луната и зеята не са се променили въобще в своето въртене около остта си, и въртене около земята през последните няколко хиляди години, така че можем лесно да пресметнем кога и къде са ставали затъмнения в древния свят. Когато намерим затъмнение, за което да се говори, можем лесно да определим датата. Катастрофистите твърдят, че има значителни промени в относителните позиции на луната и земята по време на въпросния период, обезсилващи всяко такова изчисление на затъмненията. (Виж например, Ари Диркцвагер, „Удължаване на края на асирийската история“, в „Катастрофизъм и древна история“ 6:1 [Януари, 1984], стр. 45.)
Няма нужда, обаче, да бъдем катастрофисти, за да поставим под съмнение валидността на датирането със затъмненията. Както изтъкнахме в Библейска хронология 2:1, Робърт Р. Нютън обръща внимание на доказания факт за малки ускорения и забавяния във въртенето на земята, и в завъртането на земята и луната около техните орбити, което означава, че колкото по-назад отиваме в историята, толкова по-несигурни можем да бъдем къде, кога и как са се случили затъмненията.
Не това обаче е проблема, с който се занимаваме понастоящем. Нека Алис продължи: „Ясно е, че според Аналите на Салманасар ІІІ, този цар, през своята шеста година е водил битка в Каркар срещу съюз от царе, сред които Ахаббу от Сир’илаия. Това се е случило през 854 г. пр. Хр. Ако този Ахаббу бил Ахав от Библията, както мнозина приемат, имаме разлика от повече от четиридесет години в библейската хронология, която поставя смъртта на Ахав, според Ъшер, през 897 г. пр. Хр.“ (стр. 399).
На практика всички съвременни евангелски (вярващи в Библията) учени приемат, че Асирийския списък с царете не бива да се нарушава, и че Ахаббу е Ахав, така че трябва да се направи корекция в Библейската хронология. Това е проблем, който сега трябва да разгледаме, с Алис като наш водач.
Алис обобщава: „Разликата между библейската и асирийската хронологии довела до силен дебат. Три основни позици се приели по отношение на него. Можем да ги опишем като „Теория за празнините“, която се опитала да хармонизира Асирийската хронология с библейската, „Теорията за съвместните царувания“:, която се опитала да хармонизира библейската хронология с асирийската, и „Обективната теория“, която се опитала да отдаде дължимото и на двете“ (стр. 399).
Теорията за празнините предполага, че някъде в Асирийския Епонимен канон има празнина от 40 и повече години. Библейската хронология се приема за вярна както е, а Асирийската за погрешна. Ранен застъпник на този възглед бил Джулс Оперт, един от най-видните пионери в Асирологичната област. За нещастие, допълнителните археологически открития в близкия изток направиха невъзможна предположената от Оперт реконструкция на Асирийската история, която допуска празнина. Анстей също предлага празнина, но без да предложи никаква реконструкция на събитията (Хронология на Стария Завет, стр. 39-41). В настоящето, има продължаваща дискусия по въпроса дали Асирийския списък трябва да се удължи. Понеже има по-добро решение на проблема, няма да се занимаваме на този етап с тази дискусия.
Теориите за съвместните царувания
Алис обобщава: „Ролинсън и Шрадер твърдят, че няма сведения за някакво прекъсване в последователността на имената в Епонимния канон, и че библейската хронология трябва да се съкрати, за да е в съзвучие с новите данни, предоставени от Канона. Този възглед се наложи повсеместно, дори в консервативните кръгове и средствата, използвани за постигането на намалението бяха въвеждане на поредица от съвместни царувания. И двете обяснения [Теорията за празнините и Теорията за съвместните царувания – Дж.Б.Дж.] си приличат по едно: Те изхождат от презумпцията, че Ахаббу и Иауа споменати от Салманасар трябва да се идентифицират с Ахав и Иуй, царе на Израел, споменати в Библията“ (стр. 400).
Алис продължава да разглежда подхода на съвместните царувания, както са записани в „Новия Библейски речник“ и в „Загадъчните числа на еврейските царе“. Ако беше писал след 1972 г. Алис можеше също да дискутира „История, хармония и еврейските царе“ на Е.У.Фаулстих, която изхожда от същата презумпция. Алис показва, че наистина има съвместни царувания, споменати в Библейските сведения за царете (както видяхме в нашето проучване на същата ера досега в тези статии). Теорията за съвместните царувания, обаче, добавя нови съвместни царувания които се подкрепят донякъде и от Библията. Алис предполага, че Обективната Теория разсича възела на този проблем и го елиминира като отрича, че Ахаббу и Иауа на Асирийците са Ахав и Иуй от Библията.
Обективната теория
Алис пише: „Тази теория беше предложена от Джордж Смит в неговата книга, Асирийския епонимен канон, която беше публикувана през 1875 г.. Можем да наричаме неговото решение обективно, защото то се състои, както той ни казва, „от това да приемем Асирийските сведения за вярни по отношение на Асирийските дати, и еврейските за вярни по отношение на еврейските дати“, и също да признаем, „възможността за грешки в асирийските сведения, където те се различават от Библията по отношение на юдейски въпроси.“ (Смит, стр. 185, 192; Алис ст. 412). Смит добавя“ „Ако допуснем, че Ахав и Иуй споменати в Асирийските сведения може да не са Ахав и Иуй от Библията, не сме изправени пред никаква необходимост да променяме хронологията на никоя нация, за да накараме асирийските надписи да паснат на времената на еврейските монарси“ (Смит, стр. 154; Алис, стр. 142).
Алис продължава с това, че аргументите на Смит, които изглеждат „толкова задоволителни, очевидно не привлекли много внимание; и идентифицирането на Ахаббу и Иауа от надписите с Ахав и с Иуй от Библията, което било силно защитавано от Шрадер през 1872 г., било повсесемстно прието за доказан факт. Затова ще бъде добре да се прегледат внимателно основанията за тези и за други масово приети идентификации. Докато правим това трябва внимателно да се отбележи, че сведенията, библейски и извън-библейски, имащи отношение към хронологията на този период, са оскъдни и не достатъчни за напълно задоволително решение възникналите проблеми“ (стр. 413).
Алис продължава да показва, че тези идентификации са изключително неприемливи. Той пише: „Най-напред трябва да се отбележи, че няма ясно споменаване в Библията на някой асирийски цар до времето на Манаим (772-761), който потърсил помощта на асирийския цар Пул [или Фул, б.пр.] „да му помогне да закрепи царството в ръката си“ (4 Царе 15:19). Този факт е важен и заслужава внимтелно разглеждане. Египет е често споменаван от времето на Патриарсите насам. Соломон се оженва за дъщерята на Фараона, а няколко години след неговата смърт Сисак нахлул в Палестина и заявил, че завладял много градове. Етиопянинът Зара [Фараон – Дж.Б.Дж.] нахлул в Юда по времето на Аса. По-късно Исая и Еремия предупреждават своите народи срещу това да търсят помощ от Египет срещу Асирия. Сирийците били врагове на Израел векове наред от времето на Давид насетне; и няколко Бен-Адади и Ададезери са споменати. Четем за войни с филистимците и че чак по времето на Йосафат те му донасяли подаръци. Хетите също са споменати често в Петокнижието и в Исус Навиев. Соломон търгувал с тях (3 Царе 10:29; 2 Лет. 1:17); а в дните на Елисей те били считани за сериозна заплаха за Израел (4 Царе 7:6). В историческите книги не се казва нито дума за Асирия до времето на Манаим от Израел. Ако повече от век по-рано Асирия е била принудена да воюва срещу Салманасар в далечния Каркар, е наистина забележително, че до толкова късно не се споменава нищо за Асирия в Царете или Летописите“ (стр. 414).
Ще продължим нашето изследване на този важен въпрос следващия месец.
Превод от английски език: Радослава Петкова
