За истината, лъжата и свободата
Нямам и капка съмнение, че пропагандата по време на война е била и е основен похват на воюващите страни. Знаете, по време на ВСВ, Третият райх има съвсем официално Министерство на пропагандата, а министър на пропагандата е Йозеф Гьобелс, чиято знаменателна фраза знаят, че и прилагат, всички съвременни политици, а именно – „Една лъжа повторена 100 пъти става истина“.
Разбира се, християните добре знаят, че лъжата си е лъжа и никога не може да се превърне в истина, колкото и пъти да бъде повторена, но проблемът е, че често го забравят. Дотолкова го забравят, че самите те страстно повтарят лъжа след лъжа – точка за лукавия.
Друг известен лъжец от историята и политиката, Ото фон Бисмарк, в изблик на откровение казва, че: „Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.“ Тази фраза на Бисмарк стана буквално клише, в последните две седмици. Разни политици, социолози, антрополози и пр. лози я въртят из устите си като шоколадов бонбон. Чудя се, що не се сетиха за тая фраза, когато Москва лъжеше, че няма да нападне Украйна, а Вашингтон лъжеше, че ще защити украинските си „приятели“!? Ако питате Москва, ще ви отговорят, че не са излъгали, те не воюват с Украйна, а провеждат „военна операция“ – засукан израз, който не оправдава лъжата, а я подсилва. Ако питате Вашингтон, и те ще ви кажат, че не са излъгали – защитават украинските си приятели, но преди всичко с морална подкрепа, те винаги това са имали предвид. Онова, обаче, което няма да чуете от всички „умни“ глави е това, което принципно казва Бисмарк. Всъщност, от неговата сентенция излиза, че се лъже постоянно, но в някои случаи „най-много“. Това е есенцията – хората са лъжци по принцип, но в по-специални случаи лъжат безочливо.
Можем да говорим много за истината и лъжата, както разбира се и за свободата, която ни дава Истината. Нека го направим в краткия вариант. Нека потърсим отговор на въпросите, какъв е генезиса на лъжата, от къде иде, кой я шепти в ушите на хората и в крайна сметка каква е целта на лъжата? Предлагам ви да прочетем внимателно стиховете в Евангелието на Йоан 8:23-50 и да ги коментираме накратко. Дискурсът в този пасаж от Словото е между Господ Исус Христос и юдеите, а темата е истината, лъжата и свободата.
- И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
Нашият Господ започва тази полемика с юдеите определяйки страните в нея. От една страна е Един, Който не се е омърсил от грехопадението на света, Един, Който Е Безгрешен и Свят. От другата страна са юдеите, които са вкоренени във фалшивите „ценности“ на заробения под греха свят и които, както се вижда по сетне в разглеждания текст, не могат да имат нищо общо с Истината именно поради фактите изложени от Христос.
Ние сме длъжни да започваме всеки апологетичен дискурс по същият начин – трябва да дефинираме страните в него, да имаме ясна и недвусмислена представа кой кой е в дебата, който подлагаме на анализ. Това дефиниране на страните в дебата е от важно значение, защото то разкрива основните предпоставки, на база на които ще направим в последствие своите изводи.
Нашият Господ прави именно това, Той ясно определя страните в дебата, „Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.“ От тук произлизат редица обстоятелства с важно значение по отношение на Истината, лъжата, свободата, вината и разбира се присъдата над онези, които са на страната на злото.
- По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
Преди самият дебат с юдеите Исус вече няколко пъти заяви Кой Е, чрез делата и думите Си. Малко по-нагоре в същата глава на Евангелието от Йоан, Той прощава греха на уличената в прелюбодейство жена – нещо, което може да стори само Бога. Освен това, Той директно заявява на юдеите в 16-ти стих на същата глава: „Аз Съм“, същото прави няколко пъти по сетне в същата глава. Единствената причина, поради която юдеите не го убиват с камъни веднага за това „богохулство“ е, „защото часът Му не беше още дошъл“ – Йоан 8:16. Освен това, Исус отново определя кой кой е в дебата с юдеите и още в началото посочва какъв ще е изхода, ако юдеите не повярват в думите му – „. . . в греховете си ще умрете“. Тази истина е валидна за всеки езичник – ако не повярва, че Исус е Христос, просто ще умре в греховете си.
- Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
Тук за втори път в 8-ма глава от Евангелието на Йоан Исус практически потвърждава, че е Христос. Неговите думи „Аз съм именно това, което ви казвам“, носят същия смисъл на думите Божии в Изход 3:14 – „Аз съм Оня, Който съм“. Става ясно, за християните, че юдеите говорят с Въплътения Син Божий, но самите юдеи не разбират това. И следващите три стиха ясно показват този факт. Нещо повече, това неразбиране Кой Е Този, Който говори Истината, логично излага на съд глухите за Истината хора.
- Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
- Те не разбраха, че им говореше за Отца.
- Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
Стих 28-ми има важно значение не само по отношение на днешната ситуация в света, а по принцип. Господ Исус ясно заявява, че Върши и Говори само онова, което е по волята на Отца. Това е много силно изобличение и за нас, днешните християни, които обичаме често да се самоизтъкваме с глупавите си човешки мъдрувания. Христос правеше и прави обратното на това, което правят много от нас днес. Всяка Негова дума, всяко Негово действие, казва Той, е само и единствено това, което е Научил от Отца! За съжаление, днес виждаме по-малко упование в непогрешимото Слово Божие, за сметка цитирането на всякакви лъжи, излезли от устата на лукавия. Това е проблем по отношение на първата точка в похвата на християнския апологет – дефиниране на противника. Ако противникът ни не е определен правилно, цялата структура на апологетичната ни защита рухва.
- И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
В началото на този стих Исус Христос казва, че е Пратеник. Пратен е от Бог Отец, с определена цел, която Той съвършено изпълни. Важният момент тук е, че ние, християните, също сме пратеници – пратеници на Христос. С това свързваме Великото поръчение на Нашият Господ в Мат.28:18-20. В стих 19 на Мат.28, Нашият Господ ни заповядва: Идете! Именно заради това ние сме Негови пратеници. Дали сме сами в нашата мисия на пратеници зависи от разяснението на Христос в следващата част на стих 29, където Той ни казва, че не е Сам, защото винаги, Вършеше само това, което е угодно на Отца. Изводът е прост: ако ние не желаем да сме сами в битките, които водим, то трябва винаги да вършим само това, което е угодно на Отца.
- Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
Ето този стих показва, в какво се състои успехът на благовестието! Очевидно, за да има повярвали в Бога хора, трябва да говорим това, което Той иска и респективно да вършим това, което говорим. Какво означава това? Означава да говорим Неговото Слово и да живеем, според Неговият Закон. Не е нужно да се питаме, защо църквата днес е слаба? Очевидно тя нито говори, нито живее според Писанията.
- Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
- и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
Това са едни от най-красивите стихове в Словото Божие. Хубаво е, че вярваме в Бога, но оттам насетне е нужно да пребъдваме в Христовото учение – само тогава можем да бъдем Негови ученици. А след като пребъдваме в учението Му, ще познаем Истината, и Тя ще ни направи свободни. Толкова е просто и в същото време сложно за мнозина. Сложно е най-вече затова, защото хората не могат да дадат определение за Истината. Често хората цитират стих 32-ри от глава 8-ма на Йоановото Евангелие превратно. Казват само: „Истината ще ви направи свободни“, но това не е всичко, което нашият Господ казва! Не може да цитирате следствието, без условието. Затова питам: Какво е Истина? Христос казва за себе Си в Йоан 14:6: „аз съм пътят, и истината, и животът“. С други думи, да познаем истината ще рече да познаем Христос, защото Той е Истината. А ще познаем Христос, сиреч Истината, ако пребъдваме в учението Му. Е, очевидно е, че можем спокойно да направим следният извод, на база Христовите думи: Ако пребъдваме в Христовото учение, сме Христови ученици и ще познаем Христос и Христос ще ни направи свободни. Обратното на тази сентенция е заблуда и лъжа, а не истина. А нали си говорим за истината, лъжата и свободата, та нека бъдем последователни. Ето я простата „формулата“ на християнския живот: Спасение по волята на Бога (покаяние) – ученичество, свързано с постоянство в учението – познаване на Истината – Свобода в Христос.
Условието за свободата е познание на Истината т.е. на Христос, а познанието на Христос е следствие от усърдно ученичество, предхождано от покаяние. Без Христос няма нищо, освен смърт в греховете.
- Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
Опитът за оправдание на юдеите, с които дебатира Исус е, че те нямат нужда от освобождение, защото са Аврамово потомство. Това е опита на всеки грешен човек да оправдае вината си „с връзки“. Сякаш ако имаме баща владика, всеки грях ни е позволен, защото сме оправдани по презумпция. Това е логиката и на днешните властници: Ако се скриете зад паравана на властта, всичко ви е позволено и греховете ви са простени. Да, ама не! Грехът си е грях и щом го вършиш си слуга на греха. Именно това заявява Христос в следващия стих. А малко по-сетне Той изобличава заблудата им и о, ужас, директно има казва, че всъщност не са Аврамови чада. Защото както знаем от Рим.9, наследниците Аврамови не са тези по плът, а онези, родени по обещание (Рим.9:7,8).
- Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
- А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
- Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Исус потвърждава, че юдеите, които считат, че са спасени по презумпция, без да са освободени от греховете си чрез Христос, са всъщност слуги на греха. Слугите не могат да останат в дома, наследник на дома е Синът. Голям проблем за мнозина е стих 36-ти, в който Господ казва, че практически освобождението от служба към греха е по волята на Синът. „ . . . ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Нито родството с Авраам, нито човешките усилия ни правят от слуги на греха Христови ученици. Условието е да сме освободени, т.е. новородени от Бога.
А във връзка с постоянстването в Христовото учение, за което писах по-горе, като нужен път за ученичеството, апостол Павел додава в писмото си към Галатяните: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Гал.5:1). Словото Божие е в пълно съгласие със Себе Си. Свободни от греха сме по волята на Христос и наш дълг е да постоянстваме в истината на Неговото Слово, за да се не заплетем отново в робското иго.
Няма спор, че в робското иго на греха днес тънат мнозина християни. Разбира се причината е тази, която сочи Сам Господ – не се следва Неговото учение, а човешките брътвежи и мъдрувания. Християните обичат да намират своя си истина, щото някак си Истината Христова им е недостатъчна.
Насетне Исус продължава интересният дебат с противниците си така:
- Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
Христос прекрасно знае, че юдеите са потомци на Авраам по плът, но както по-горе, тъй и по-долу Той казва, че това няма значение и никога не е имало. Още повече, че Той им казва да не почиват на тая „кълка“, че са чада на Авраам, а да покажат дела на покаяние, щото Бог ако рече и от камъните може да направи Авраамови чада (Лука 3:8).
По-интересно е поради каква причина юдеите искат да убият Христос? Отговорът на този въпрос е недвусмислен: В слугите на греха няма място за Христовото учение. Нали си спомняте „формулата“, тя беше проста: Покаяние – ученичество – познание на Истината – свобода. Очевидно е, че щом няма място за Христовото учение в нечие сърце, то там няма място ни за истината, ни за свободата, а покаянието, т.е. спасението, просто липсва. Какво остава тогава? Остава неизбежното робство под греха. Можем да го изразим и така: Свободата е следствие от Покаяние, Ученичество и Истина. Практически никой не е свободен, не е бил и няма да бъде, ако не е спасен от Бога, не е станал усърден Христов ученик и в следствие на това, не е познал Истината, т.е. Христос.
- Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
Това е универсален принцип: християните винаги говорим това, което сме видели у нашия Учител, Който Е Едно с Отца (Йоан 10:30), а езичниците винаги вършат това, което са чули от техния баща – дявола. Изключително интересен е въпросът дали говорим онова, което сме видели или правим онова, което сме чули? Да видиш е повече от това да чуеш. Ако проследим логиката става ясно, че християните виждат, говорят и действа на база онова, което са видели като пример и заявили, като истина. Езичниците не са видели, те само са чули нещо, което им е прошепнал лукавия и после действат. Тук Исус се „заиграва“ с фарисеите, които обвинява, че считат преданията си за по-ценни, важни и истинни от Закона на Бога. Именно заради това в Проповедта на планината, Исус пет път казва „чули сте, че било казано“ (Мат.5) и после обяснява истинският смисъл на Заповедите в Закона. Очевидно е, че фарисеите са извратили Закона, затова и в съгласие със Закона Исус казва и тук, че езичниците вършат това, което са чули, понеже не са видели Истината. Същите никога не са видели Отца в Христа, понеже който е видял Христос, видял е Отец (Йоан 14:9), за да говорят, респективно да вършат Истината.
Същата истина важи и за християните, които упорито твърдят, че по всеки повод винаги говорят истината, а често се оказва, че са в плен на лъжата. Това е доста озадачаващо, особено след като християните са разбрали, че са станали жертва на лъжата, но подир това не са се покаяли.
- Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
- А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
В отговор на Исусовото изявление, че Говори това що е видял от Отца, юдеите отново настояват, че Авраам е техен баща. Това заявление, обаче, ги обвързва с Авраамовите дела, които те не вършат. Господ им казва, че ако Авраам е техен баща, е редно да вършат делата на баща си, а не да кроят планове за убийство.
Тук правя препратка към Христовите думи, отново от Проповедта на планината, където, в Матей 5-та глава Той казва, че убийството не е просто физическо престъпление, много повече е, то е конкретно поведение, свързано с неоправдан гняв, обидни думи и фалшиви обвинения към „брата си“ (Мат.5:21-24).
Положението на юдеите се утежнява от още едно важно обстоятелство: Тяхното желание е да убият Човека, Който казва истината чута от Бога. Авраам определено не постъпи така. Когато Господ се яви на Авраам, то бе чрез трима мъже, които дойдоха при него по пладне, а Авраам им донесе вода да се умият и ги нагости богато, като бе изключително учтив и смирен пред гостите си. В крайна сметка Авраам бе избран от Бога за специална мисия (Бит.18:1-19), в която той повярва и това му се вмени за правда (Бит.15:6; Рим.4:3; Яков 2:23).
Повече от очевидно е, че юдеите нямаха нищо общо с делата на Авраам, респективно не можеха да бъдат част от неговото потомство, защото това Авраамово потомството не е потомство по плът, а по обещание (Рим.9:8; Гал.4:22-28).
- Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
- Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
Дискурсът постепенно се нажежава, юдеите си мислят, че надграждат опорката си и вече претендират, че техен Отец е Бога. Не може да им се отрече, че са логични в заблудата си, защото ако са Авраамови чада, то са и чада на Бога. Тук, обаче, Исус също е последователен. Щом опонентите му не са Авраамови чада, няма как да са и чада на Бога. Доказателството е неопровержимо: Не може да си Божие дете, а да мразиш Бога, понеже Исус е Бог.
То е същото като да твърдиш, че си християнин, а да защитаваш и да обичаш злото, няма как да стане, това е нонсенс. Не може да слугуваш на двама господари (Мат.6:24; Лука 16:13). Няма смисъл да ви обръщам внимание, че това днес е проблем за мнозина, които претендират, че са деца на Бога, но делата им показват, че обичат злото и така повторно разпъват Христос в себе си (Евр.6:4-6).
- Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
- Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Исус Христос разплита постепенно сърцата на извратените си опоненти и буквално ги сразява с Божествената Си апологетика. Логичният край в следствие на Исусовите аргументи води до извода, че щом спорещите с него очевидно не са Авраамови чада, респективно Божии деца, то те са деца на дявола. Толкова е просто и ясно. Няма как да си ничие дете, всички сме наясно, че неутралитета е мит.
Интересно е, каква предпоставка използва Исус за да докаже, че опонентите му са деца на дявола. Предпоставката е, че юдеите не разбират какво Исус им говори, защото не могат да слушат Неговото учение, следователно те не са нито чада на Авраам, нито чада на Бога, а деца на дявола. Това също е универсален принцип: Неутралитетът е мит. Всеки човек е или Божие дете или дете на дявола. Проверката затова от кой дом сме, от Божия или сатанинския е проста, както виждаме. Ако слушаме и разбираме Господното учение и го прилагаме в живота си (за приложението прочетете Яков 2:17-26) сме Божии, ако пък нито слушаме, нито разбираме, респективно и не прилагаме чутото и разбраното, сме деца на дявола. Всеки сам да изпитва себе си (2 Кор.13:5).
А какво е онова, което децата на дявола всъщност не слушат, не разбират и не живеят? Виждаме го в следващите стихове:
- А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
Истината. Ето това е онова, което езичниците не слушат, не вярват и не живеят. Езичниците не обичат Истината, щото тя е Христос, а Христос е Словото (Йоан 1:1-14). Ех, в какъв проблем се превърна истината в днешно време, а? Мнозина веят знамена на тоз или на онзи, само Христовото знаме никой не вее. Предлагат ни се само „истини“ по телевизора, радиото и социалните мрежи, ама за Христовата истина и думичка се не обелва. Да се смили Господ и думите Му да не прозвучат в ушите на мнозина, наричащи се християни: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери“?
Айде епистемологично осъзнатите езичници са ясни, те знаят, че нямат шанс да говорят нищо друго освен лъжа, защото техен обичан баща е дявола, но какво да кажем за уж християните, които си съдраха гърлата да крещят лъжите на противниците на Бога? Лично аз се срамувам, като християнин, заради всички мои братя и сестри, които не спират да преповтарят пропагандата на лукавия всеки Божи ден със страшна сила, упоритост и мерзост! Знам, че моят срам няма да трогне никого, та затова нека е за моя сметка, но в такива ситуации все се щам за стиха в Римляни 1-ва глава – „Като се представяха за мъдри, те глупееха“.
- Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
- Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
Тук Исус отново натъртва на извода, който вече изведе на база поведението на своите опоненти. Безспорно ясно вече е, че юдеите, с които Исус води дебата, го обвиняват в грях не за нещо друго а затова, че говори Истината. Пак заради това, че говори Истината, те не му вярват. Питам се, но кажете ми вие, които защитавате една или друга страна (само не и Истината), по отношение на войната в Украйна, вие, които се обвинявате един другиго в грях, духовно прелюбодейство и невежество, Истината ли защитавате?
Има ли кой да слуша Божиите думи? Ако сте от Бога, казва ни Христос, ще слушате. А какво слушаме ние и не се ли превръщаме в лицемери? Половината слушат пропагандата на едните езичници в конфликта, а останалите слушате пропагандата на другите езичници в конфликта и всички претендират, че като я пропагандират, говорят истината!? Коя от страните в тази война е Господен слуга? Путин ли, Зеленски ли, Байдан ли, а може би Петков или който и да е европейски или световен лидер!? Кое правителство е издигнало Господ Бог за свой Господар и Цар, руското, украинското, американското, а може би българското!? Като не са го сторили, що всеки ден крещите тезите им публично и срамите себе си и Бога?
Казах и пак ще кажа: В този война воюват зли управници помежду си, а всички страдащи страдаме заслужено, това е положението! Самозабравилите се елити воюват не за да защитят правдата, воюват за корист и за собствено осъждение. Като че всички сме ослепели и не виждаме, колко войни между езичници са описани в Божието Слово. Срам и позор! Да, мнозина показаха с делата си, че не вярват в Бога, защото Той е Истина. Показаха го, като вместо да цитират Словото и да кажат Истината такава, каквато е, се надпреварват да цитират с пълно гърло опорките на езичниците, които опорки им е прошепнал баща им – дявола. Това е неверие, което обвинява Бога в грях, както ни казва Исус. Да цитираме лъжи означава да виним Бога за Неговото Провидение. Тук ще кажа с Исая: „Кой си ти, да търсиш сметка на Бога, черепка от земните черепки“ (Исая 45:9).
Невъзможно е Господ Бог да постави зъл управник над праведен народ – няма такъв прецедент в Библията, а и противоречи на самото Слово. Така че извинете ме вие, които говорите, колко много и верни християни има в САЩ, Русия, Украйна или България! Очевидно е, че не сме достатъчно или достатъчни.
- Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
- Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
- Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
Ако обвиняваха Христос, че има бяс, не се съмнявайте, че и нас ще обвинят, братя и сестри. Не е проблем, че ще бъдем опозорени заради почитта си към Бога. Всъщност, това ни е обещано, че и повече от това (2 Тим.3:12; Мат.5:11; 2 Кор.4:8,9). Само нека не забравяме, че Христос ни предупреди да не търсим слава за себе си, дори когато казваме Истината, даже нито да си позволяваме да си търсим жертви, които да съдим, заради фалшивата си човешка правда, щото има Кой да съди (Мат.7:1; Лука 6:37; Йоан 8:50).
И така, нека обобщим: Хората винаги мислят презумптивно. Това означава, че на база предварителни предпоставки тълкуват реалността. Горко на нас, християните, ако предпоставките ни не са вкоренени в Божието Слово и респективно тълкуваме събитията около нас превратно, лъжливо. В тази хипотеза няма да сме нищо повече от юдеите спорещи с Исус, в пасажа, който разгледахме.
За съжаление, много християни продължават да споделят информация, която не е в съзвучие с Истината на Писанията. Това не ни нарежда до онези, които слушат, разбират и прилагат Истината в живота си. Това ни нарежда до спекулантите и търговците на лъжи, като юдеите спорещи с Господа, които са чиста проба лъжци, а знаем кой е баща на лъжата – дявола, точно така. Много хора считащи себе си за християни, се опитват да докажат, колко зъл е Путин (който безусловно е зъл), като дават за доказателства твърденията на медиите, обслужващи каузите на Зеленски и Байдън, които също са безусловно извратени и зли. То е като да докажеш злото със зло. Това е толкова жалко, че чак е отвратително. Тъжно е да виждам как мнозина, наричащи себе си християни, стават жертва на хибридната война от двете страни на воюващите езичници и нито веднъж не споделиха стих от Словото Божие, и нито веднъж не помислиха, че щом воюващите нямат нищо общо с Бога, то и информацията, която споделят, е повече фалшива, нежали истинска. Впрочем, дори когато дадена информация, споделена от воюващите страни е истинска, то тя се тълкува превратно и не според Истината на Писанията – ето заради това страдам и ми е тъжно.
Спомняте ли си, че когато пророк Осия предупреждава Израел за разорението, което го очаква, поради нечестието му, казва в 10-та глава така:
- Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда.
- Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, Ядохте плода от лъжата; Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.
- Затова метеж ще се подигне между племената ти, И всичките ти крепости ще се разорят Както Салман разори Вет-арвел в деня на боя, Когато майката биде смазана заедно с чадата си.
- Така ще ви стори Ветил Поради крайното ви беззаконие; Рано Израилевият цар съвсем ще се отсече.
Нечестието води до беззаконие, а плода е лъжата. Всеки, който уповава на войските си (на многото си силни мъже) не е посял правда и няма да пожъне милост. Чувам как мнозина се перчат и бълват глупости от сорта НАТО ще ни защити или по-добре е да сме с Русия или украинската армия ще победи . . . Жалко, няма достатъчно сеячи на правдата, за да пожънем милост, затова ще ядем плода от лъжите си.
Пророк Исая предупреждава в 28-ма глава на книгата си, че лъжците не могат да се скрият от Господа:
- Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.
- Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, Щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -
- Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
- Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.
- Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.
- Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши.
- Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.
Това е положението. Много християни направиха лъжата свое прибежище и се скриха под измамата, защото изпитват неистов страх. Виждам християни да треперят от страх и паника, в следствие на което бълват ужасяващи лъжи. Ама леглото на лъжите е твърде късо, а завивката на измамата твърде тясна, за да се скриете под нея. Пророк Исая предупреждава онези, които са сключили договор със смъртта и са се съгласили с преизподнята, че Господният гняв няма да ги подмине, дори когато са си направили лъжата прибежище, а измамата укритие. Слепи ли сме да видим днес, че всички воюващи страни отдавна са сключили договор със смъртта, приели са наказанието си, а сега се опитват да се скрият с лъжа и измама? Няма спасение от съдбата, която Господ Бог ни е приготвил! Затова, вместо да викаме кой лъжец или измамник е по-приемлив от другия, трябва да стъпим здраво връз положения, отбран, скъпоценен и крайъгълен Камък в Сион, който е единствената твърда основа за избавление. Трябва да сторим това, защото:
„Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.“ - Притчи 13:5
„Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.“ - Пс.119:163
„Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.“ - Пс.119:29
Виждаме, че на лъжата се противопоставя Божият Закон? Очевидно обратното на лъжата е Истината, което е Словото на Бога. Така ни казва и Христос в Своята молитва към Отца, когато Го моли: „Освети ги чрез истината; твоето слово е истина.“ Тук Христос, както винаги, се моли според Словото, защото пак в Пс.119:160 пише: „ Същността на твоето слово е истина;“.
За финал:
Първо, винаги трябва да определим страните в съответния дебат, конфликт, война или каквото и да е противопоставяне. Това означава да сме наясно, дали някоя от страните е праведна, защото има възможност и двете страни да са зли, което не означава, че не са под Господния суверен контрол, за да извършат волята Му.
Второ, нашата страна е страната на Онзи, Който Е и Който говори винаги и само Истината. Той не е от света, но света чрез Него стана и Той съди и ще съди света. Затова винаги говорим Истината и не се страхуваме да я говорим, защото инак ставаме нейни противници.
Трето, християните никога не говорим само и единствено в лично качество, защото сме Пратеници на Бога. Нека не забравяме, че представяме Бога с нашите думи и дела. Ако думите и делата ни посрамват Онзи, Който ни е пратил, не сме Негови пратеници.
Четвърто, свободата е следствие единствено и само от покаяние, ученичество и познание на Истината.
Пето, християните говорим това, което сме видели у нашия Учител, Който Е Едно с Отца, а езичниците винаги вършат това, което са чули от техния баща – дявола. Неутралитетът е мит. Всеки човек е или Божие дете или дете на дявола. Проверката затова от кой дом сме, от Божия или сатанинския е проста. Ако слушаме и разбираме Господното учение и го прилагаме в живота си, сме Божии, ако пък нито слушаме, нито разбираме, респективно и не прилагаме чутото и разбраното, сме деца на дявола.
Шесто, не във всеки конфликт има задължително добра и лоша страна. Напълно възможно е и двете страни в конфликта да са зли. Задължение на християните е не да подкрепят страната, която им се струва по-малко зла, а да стоят на страната на Истината. Ще стоят на страната на Истината, само ако са свободни, защото са спасени и защото са Христови ученици. Да се устоява Истината, не е релевантно с това, да се защитава по-малкото зло.
Седмо, хората винаги мислим презумтивно. Това означава, че на база предварителни предпоставки тълкуваме реалността. Ако сме направили лъжата наше прибежище и сме се скрили под измамата, Бог ще ни помете и скверното ни скривалище няма да устои на Господния гняв. Вместо това, трябва да мразим и да се гнусим от лъжата, да се отдалечаваме от нея и да стоим твърдо на Христос, Който Е наша Канара.
