Как може да изглежда принудителното равенство – като „лицева справедливост“
Последното нещо, което обичат да чуват младите хора от страна на възрастните около себе си, е как са били нещата едно време, когато те са били млади. И все пак трябва да се знае, че ако някой млад човек днес се нуждае от „безопасно място“, от стая, в която да се наплаче, от спиране на училищни занимания заради някакви лоши новини, то той има нужда от това да порасне. Ако няма място за рев, когато играем бейзбол, то също така няма място за плачене в ежедневните усилия да станем зрели възрастни.
Младите хора трябва да се научат как да губят и да използват загубите и провалите като обучение за бъдещ успех. Нищо не се постига, ако се свиваме във фетална позиция всеки път, когато нещо се обърка. Трудното ви измъкване през родовия канал на майка ви е първият урок, който ви показва какво представлява животът. Трябва да свикнете с това!
Информацията от следния цитат е чисто и просто жалка:
Работещите в Капитолия, които са от Демократическата партия, били толкова разстроени от избирането на президента Доналд Тръмп, че вкарват „терапевтични кучета“ в Капитолия, за да успокоят наранените си чувства. (Брайбарт)[1]
Училищните власти на Нашвил снабдяват психолозите в училищата със „специални следизборни протоколи“, за да помогнат на учениците след оповестяване на резултатите за избор на президент.[2]
Какво се е случило с тези деца? Всичко започна, когато народната топка беше забранена в часовете по физическо възпитание, а на децата започнаха да връчват „купи за участие“, така че да не се разстройват, защото някои са спечелили, а други са загубили.
Джеймз Харисън е защитник във футболния клуб Питсбърг Стийлърс. Той публикува в Инстаграм следния текст, след като децата му се прибрали у дома с купи:
Върнах се вкъщи, за да открия, че моите момчета са получили две купи за нищо, награди за участие! Аз наистина се гордея с всичко, което правят моите момчета, и ще ги насърчавам до деня на смъртта си, но въпреки това ще се откажем от трофеите до деня, в който СПЕЧЕЛЯТ истински отличия. Не съжалявам за вярата си, че всичко в този живот трябва да бъде спечелено, и не възнамерявам да възрастявам две момчета в мъжество, като ги оставя да вярват, че им се полага нещо само защото са дали всичко от себе си, за да опитат... защото понякога и най-добрите ти постижения не са достатъчни и това трябва да те тласка да искаш да станеш още по-добър, а не да плачеш и да хленчиш, докато някой не ти даде нещо, за да млъкнеш и да станеш доволен.
Следните думи на героя Синдром от „Феноменалните“ са една от най-добрите реплики в този анимационен филм и обобщават добре както поколението, което е свикнало да получава купи за участие, така и хората, които налагат това фалшиво равенство:
Всички могат да са супер! А когато всички са супер, никой няма да бъде.[3]
Когато спортувах едно време, беше нещо изключително да спечелиш купа. Трофеите не бяха раздавани на килограм. Бях рекордьор на щата и един от петимата най-добри национални състезатели по лека атлетика през гимназиалните си години, но никога не получих купа за това постижение. Всичко, което имах, бе медали, и дори и те бяха трудни за спечелване.
Когато говорите с някой, който е стигал до върха на дадено поприще, той ще ви каже, че по пътя нагоре е преживял много провали и разочарования. Томас Едисън (1847-1931) има повече от 100 патента. В същото време учителите му някога са казали, че „не е наред в главата“ и е „твърде глупав, за да научи нещо.“ Многото му провали му помагат да постигне голям успех само защото той никога не се отказва. Той преживява много повече поражения, отколкото успехи. Едисън няма формално образование и е бил почти глух.
Загубите не са приятни, но светът не свършва с тях. Младите хора биват учени, че еднаквостта е ключ към мирния обществен ред, докато същевременно им се казва да празнуват различието. Това няма смисъл.
Време е да прочетем романа на Л. П. Хартли от 1960 г., който се казва „Лицева справедливост[4]“, показващ пост-апокалиптично общество, което се е опитало да забрани привилегиите и завистта до такава степен, че дори лицата на хората са променяни по хирургичен начин, за да не изглеждат нито твърде красиви, нито твърде грозни. Една млада жена, Джейл 97, е докладвана на Министерството по лицевото правосъдие, по причина, че е „твърде привилегирована в лицето“ и причинява недоволство сред другите жени.
Нашето правителство прави нещо подобно с данъчната си политика, да не говорим за всяка една страна от живота в нашето общество. Някои хора имат лицев доход А, на други този доход е Б, а на трети – В. За да може хората да станат по-равни, доходите от тип А и Б трябва да бъдат направени по-невзрачни. Това означава някои хора да бъдат облагани с по-висок процент, за да може доходите да са по-равни.
„Привилегия“ е новият лозунг на левичарите. Един привилегирован човек има нечестно предимство, затова правителството трябва да изглади неравенството чрез законодателство, като накаже тези, които имат предимство, и субсидира тези, които нямат привилегия.
Следните данни подсказват, че лицевата справедливост не е чак толкова утопична:
Проучванията[5] показват, че привлекателните хора обикновено биват наемани по-скоро, получават повишения по-бързо и имат по-високи заплати от техните не чак толкова привлекателни колеги.
Привлекателните хора печелят средно 3 до 4 процента повече от хората, чийто външен вид е възприеман като по-лош от средните представи, според Даниел Хеймърмеш, професор по икономика в Тексаския университет в Остин и автор на книгата: „Красотата се отплаща: Защо привлекателните хора са по-успешни[6].
...
Хеймърмеш вярва, че по-големият успех на привлекателните хора не се дължи само на тяхната сексапилност. Той пише, че обикновено те имат желателни личностни качества, които се харесват на работодателите, като по-високо самочувствие (което вероятно е пряк резултат от добрия им външен вид).[7]
Нима непривлекателните хора ще настояват за пластична операция и/или изравняваща компенсация на пазара на труда? Нима държавата ще забрани на привлекателните хора да се женят едни с други? Нима лице А ще бъде принудено да се ожени за лице В?
Ще бъдат ли принудени баскетболните отбори да приемат състезатели със среден ръст, а футболните отбори – със средно тегло?
Справедливостта в ръцете на борците за справедливост, които търсят равенство във всичко, ще доведе само до тирания.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук
[1] https://www.breitbart.com/politics/2016/11/09/despondent-democrats-bring-therapy-dogs-capitol-hill-trump-victory/
[2] https://www.wkrn.com/news/nashville-schools-offer-post-election-counseling-to-students/
[3] http://www.videoclip.bg/watch/1062199_fenomenalnite-2004-bg-audio-chast-4-vhs-rip-aleksandra-video-200, 9:59.
[4] L. P. Hartley, Facial Justice, 1960.
[5] https://www.psychologytoday.com/intl/blog/games-primates-play/201203/the-truth-about-why-beautiful-people-are-more-successful
[6] Daniel S. Hamermesh, Beauty Pays: Why Attractive People Are More Successful, Princeton University Press, 2011.
[7] https://www.businessinsider.com/attractive-people-are-more-successful-2012-9
