Глас народен, глас . . . народен

Нали я знаете онази поговорка „Глас народен – глас Божий“, ами не е вярна. Има резон, ако кажем Глас Божий – глас народен, но обратното е безсмислено. При вторият вариант, човек се съгласява с Божият глас, но няма как да си въобразяваме, че гласа на народа, трябва да се възприема от Бога, Той не е длъжен на никого за нищо, така че няма как Бога да повтаря след народа. Виж, ако народа повтаря след Бога е друго нещо.

Питат ме напоследък доста приятели и познати, как съм щял да гласувам на идващите евро-избори? Темата за гласуването ми е любима, щото от 22 години (откогато съм почнал да гласувам) винаги прилагам един и същ критерий, чрез който избирам, за кого да дам гласът си. Признавам, че да се вземе решение кого да подкрепиш е трудна работа в България, поради ред причини, но все пак е по-правилно да се гласува, нали така!?

А принципите ми за проверка на кандидат управляващия са доста прости. Винаги съм се старал да обърна достатъчно внимание на видимата част от живота на мераклията за власт. Онова, което е невидимо, си е между него и Бога, аз търся онова дето се вижда. Пък това, което виждам, подлагам под простата проверка на християнските принципи. Ето ви пример: Има ли кандидата една жена и прилично семейство, сиреч и децата му читави ли са? Все пак, ако някой управлява добре дом, ще може да поеме и по-сериозна отговорност. Освен това гледам има ли чиляка добро кариерно развитие, както се казва? Успял ли е в онова, което е вършил до сега? Все пак, ако някой върти добре бизнес, значи е способен и отговорен. Може да ми кажете: Ами ако кандидата няма жена и деца? Става, може да е млад. Макар че сама по себе си младостта е по-често критерий за незрялост. Може пък да е стар ерген? Ами добре, тогава свидетелство за това, че е читав, ще е работата му. Сега може да ми кажете, ами ако не е работил до момента? Е, тогава ще ви кажа, че това не е моят кандидат, щото аз не гласувам за хора, които ми дават честна дума, че ш‘мъ оправят.

Правилно ме разберете, ако кандидата не е създал семейство и възпитал деца, ако всичко, което е вършил в живота си е било да се гуши на топло зад някое бюро в държавно учреждение, то този човек не е за водач. Ако сме стигнали до там да припознаваме нашите лидери в подобни личности, то съвсем сме я закъсали. Подобен кандидат, колкото и свестен да е, не е благословение в следствие на нашето покорство, а проклятие, в следствие на нашето непокорство. Инак, що се отнася до мен, "късметлия" съм, понеже от 22 години все се намира по някой и друг християнин, който се е заблудил, че политиката е професия и се натяга за пост. Разпознавам ги и гласувам за такива хора, щото в България е по-добре да гласувам за християнин, който ще направи нищо, вместо за езичник, който ще направи повече нищо. С този отговор дилемата ми приключва. Винаги гласувам по един и същ начин, затова е все за някое човече в дясно, понеже в центъра и вляво, хора с християнски ценности и принципи е невъзможно да има.

Ето виждате ли, проста е моята схема, чета принципите изложени в Словото от Бога и ги следвам, обратното е невъзможно - Словото на Бога, да следва мен. Така че извода е Глас Божий - глас мой, а не мой глас – глас Божий!

Категории: Закон, Общество